Как действат стероидите

Нeaктивните вестители циркулират в свободна форма в кръвта, т. е. не са свързани с някой кръвоносен съд. Неактивните вестители са свързани с така наречените задържащи андроген глобулини и с това вече не са клетъчно активни. В една мускулна клетка, по-точно в аминокиселинната среда около клетъчното ядро, плуват милиони миниатюрни стероидни рецептори. С тях се свързват стероидите, естествени и изкуствени, и с тях се отнасят до клетъчното ядро, за да извършат своята работа. Колкото повече свободни стероиди са налични в кръвта, толкова повече могат да се свържат със стероидните рецептори. Някои стероиди се свързват много силно с АВО /задържащите андоген глобулини/. Най-често над 90 % от стероидите в кръвта са свързани с АВО. Има и стероиди, които не се свързват с АВО, и така се намират винаги в свободна форма в кръвта. Някои стероиди така здраво се свързват с АВО, че други стероиди не могат да се свържат, а се изместват чрез тях от глобулините и пак достигат до кръвта в свободна форма.



Решаващо е обаче не само колко свободни стероиди са налице в кръвта, а и дали стероидната молекула и стероидният рецептор се съгласуват помежду си. Те трябва да си пасват както винт М8 и гайка М8. Ако това не е така, картите са лоши. Отгоре на това някои хора имат повече рецептори, отколкото други - генетично предимство. Ако наличните рецептори са натоварени твърде много, те изключват. Има насоки и за това, че младите хора притежават по-различни рецептори от по-възрастните. Някои индивиди са с прекомерно чувствителни рецептори. При тях въздействат и средства, които не показват действие при 90 % от останалите спортисти. Пример: STRОМВА. През последните две години наблюдавах много млади културисти, които дори само с 50 мг. STRОМВА постигнаха добри успехи.За съжаление, въпреки всички познания още няма перфектен анаболик. Малкото анаболици, които не се свързват с АВО, имат нисък рецепторен афинитет. Пренесено върху нашата аналогия с винта/гайката, това означава: да искаме да свържем винт М8 с гайка М10 - твърде много безнадеждно. Другите анаболи, които имат по-добър рецепторен афинитет, действат много слабо и най-често блокират рецепторите за по-ефикасни средства. Нека сега се върна на специфичните съобщения, които стероидите предават на клетките. По принцип стероидите не ангажират само мускулни клетки. Също мастните жлези, кожата, корените на косата, кръвните клетки и мозъкът се стимулират от тях. На това ще се върнем по-късно. Интерес в нашия случай представляват две неща, които се индуцират от анаболите: протеинен синтез и креатинфосфатен синтез, т.е. изграждането на белтъчини е за нас най-важният аспект. Подобрен протеинен синтез означава по-голям обем мускули и подобрена способност за възстановяване. Стероидите подобряват и креатинфосфатния синтез. За да донесе мощ, мускулната клетка се нуждае от енергия. Оползотворимата от клетката форма енергия се нарича АТР /аденозин-трифосфат/. АТР се превръща при подготвянето на енергията в АДР, аденозин-дифосфат. От този разграждащ процес произхожда енергията, която задвижва мускула. Това звучи много просто, включва обаче голям брой химични процеси. Въпреки че е интересно, обяснението на всички химични процеси от поемането на храната до подготвянето на АТР в мускулната клетка, би взривило рамките на статията. Просто казано, креатинфосфат е междинен продукт при подготвянето на енергия в мускулната клетка. Високите СР-стойности /стойности на креатинфосфат/ се грижат за високите АТР-стойности. Високите АТР-стойности означават повече сила, но не и непременно по-голяма мускулна маса. Тези стъпки са в директно съотношение помежду си, едното дава другото. Стероидите карат мускулите също да акумулират повече въглехидрати и течности. Двата фактора увеличават силата и мускулната маса. Стероидите увеличават способността на клетките да поемат аминокиселини, без иначе необходимото отделяне на инсулин. Ако отделянето на инсулин е намалено, по-малко въглехидрати се поемат от наличните мастни клетки. Поети от мастните клетки въглехидрати се превръщат там първо в глицерин и накрая в триглицериди. Крайният резултат тогава е красива, стегната мастна клетка. Колкото по-малко инсулин се освобождава, толкова по-добре.

Макар че инсулинът е много силно анаболен хормон, от него може преди всичко чудесно да се дебелее.

След като стероидната молекула предаде на клетъчната мембрана своето съобщение, тя се отнася от кръвната циркулация, за да въздейства върху други клетки, докато се разгради на своите метаболити и заедно с други отпадни продукти се отдели в урината. Някои средства се превръщат в други стероиди, преди да могат да се свържат със стероидните рецептори. Например тестостеронът се превръща в дихидротестостерон. Дихидротестостерон /ДНТ/ се свързва по-лесно от тестостерона с рецепторите в мускулни клетки, мастни жлези и корени на косите. И други стероиди могат да се превърнат ДНТ. Още не е сигурно, дали ДНТ действително действа по-анаболно от тестостерон, учените още спорят. Стероидите могат да се превърнат и в естроген. Този процес се нарича ароматизиране. Тъй като молекулата на естрогена и тестостерона е със сходен строеж, този процес не е много труден за тялото.

Някои стероиди, които имат много лош рецепторен афинитет, т.е. възможност за приемане от стероидния рецептор, се отделят в урината дори в първоначалната си форма.

Споменатото ароматизиране на стероидите спада към въздействията, които не се целят, но за това повече по-късно. Част от разградените метаболити действат много слабо анаболно, те се отделят от тялото в рамките на няколко дни. От друга страна възникват и метаболити, които нямат активност, но остават няколко месеца в тялото и тогава могат да бъдат доказани при теста, например DEСА-DURABOLIN.

Първият слабо действащ тестостерон бе получен през 30-те години от големи количества кучешка урина, после бе даден за контролни цели на други животни. Със сигурност не е бил средство, за което бихме се избили. В наши дни тестостерон се получава от мексиканското растение сарсапарила /така погледнато, и вегетарианци биха могли да се сприятелят с него..